28 ago 2008, 13:13

Откровение

  Poesía » Civil
1.2K 2 28
 

 

Кажи,приятелю,защо си тъжен?

Защо в очите ти блестят сълзи?

Нима си мислиш днес,че си ненужен

и безразличен в хорските очи?

 

Нима,приятелю,си тъй наивен?

Нима не си докоснал подлостта?

Не знаеш ли,че океанът дивен

понякога развихря яростта?

 

Кога,приятелю,ще проумееш,

че винаги ще тлее завистта,

но тя не заслужава да линееш,

а просто да и махнеш със ръка?

 

Помни,приятелю,че красотата

ще ражда завист всеки идващ миг,

но ще докосне цяла свободата,

когато е дарена с дух велик!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...