28 ago 2008, 13:13

Откровение

  Poesía » Civil
1.2K 2 28
 

 

Кажи,приятелю,защо си тъжен?

Защо в очите ти блестят сълзи?

Нима си мислиш днес,че си ненужен

и безразличен в хорските очи?

 

Нима,приятелю,си тъй наивен?

Нима не си докоснал подлостта?

Не знаеш ли,че океанът дивен

понякога развихря яростта?

 

Кога,приятелю,ще проумееш,

че винаги ще тлее завистта,

но тя не заслужава да линееш,

а просто да и махнеш със ръка?

 

Помни,приятелю,че красотата

ще ражда завист всеки идващ миг,

но ще докосне цяла свободата,

когато е дарена с дух велик!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...