28 авг. 2008 г., 13:13

Откровение

1.2K 2 28
 

 

Кажи,приятелю,защо си тъжен?

Защо в очите ти блестят сълзи?

Нима си мислиш днес,че си ненужен

и безразличен в хорските очи?

 

Нима,приятелю,си тъй наивен?

Нима не си докоснал подлостта?

Не знаеш ли,че океанът дивен

понякога развихря яростта?

 

Кога,приятелю,ще проумееш,

че винаги ще тлее завистта,

но тя не заслужава да линееш,

а просто да и махнеш със ръка?

 

Помни,приятелю,че красотата

ще ражда завист всеки идващ миг,

но ще докосне цяла свободата,

когато е дарена с дух велик!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...