Aug 28, 2008, 1:13 PM

Откровение

  Poetry » Civic
1.2K 2 28
 

 

Кажи,приятелю,защо си тъжен?

Защо в очите ти блестят сълзи?

Нима си мислиш днес,че си ненужен

и безразличен в хорските очи?

 

Нима,приятелю,си тъй наивен?

Нима не си докоснал подлостта?

Не знаеш ли,че океанът дивен

понякога развихря яростта?

 

Кога,приятелю,ще проумееш,

че винаги ще тлее завистта,

но тя не заслужава да линееш,

а просто да и махнеш със ръка?

 

Помни,приятелю,че красотата

ще ражда завист всеки идващ миг,

но ще докосне цяла свободата,

когато е дарена с дух велик!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...