Откровение
Кажи,приятелю,защо си тъжен?
Защо в очите ти блестят сълзи?
Нима си мислиш днес,че си ненужен
и безразличен в хорските очи?
Нима,приятелю,си тъй наивен?
Нима не си докоснал подлостта?
Не знаеш ли,че океанът дивен
понякога развихря яростта?
Кога,приятелю,ще проумееш,
че винаги ще тлее завистта,
но тя не заслужава да линееш,
а просто да и махнеш със ръка?
Помни,приятелю,че красотата
ще ражда завист всеки идващ миг,
но ще докосне цяла свободата,
когато е дарена с дух велик!
© Наташа Басарова All rights reserved.
