14 oct 2008, 23:23

Откровение

Poesía » Otra

1.2K 0 5

Един живот, една мечта,
един стремеж, една борба...
Една китара, плачеща в нощта,
една сълза от болка и тъга.

Изгарящ спомен за щастливи дни,
и устни стиснати, душата я боли.
Навън е черна нощ, дъждът студен вали,
а моето сърце не спира да кърви...

Ела при мен, ела ме прегърни,
със твойте устни мойте докосни,
с очи прекрасни ти ме погледни,
с усмивка нежна ти живота ми спаси.

Свещта догаря. Зная, че съм сам.
А искам щастие навеки да ти дам...
Къде си ти, не си до мен сега...
Аз пак съм сам и плача във нощта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

azura_luna (Петя Стефанова)

Един живот имаме, в който любовта е гост,а самотата негов спътник...

2009-12-03T12:51:54+02:00
AnTiHrIsTa (Амбър)

Чудеса.

"Един живот, една мечта,
един стремеж, една борба...
Една китара, плачеща в нощта,
една сълза от болка и тъга."

Това просто ме разчувства.Много красиво и нежно звучи, и в същия момент някак мрачно

2008-10-15T12:52:55+03:00
GLAVATA (Тодор)

В стиха се усеща много емоция,поздравления за което!много ми хареса БРАВО

2008-10-15T01:30:29+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

"Свещта догаря. Зная, че съм сам.
А искам щастие навеки да ти дам..."

При толкова нежност, не може да си сам... няма да бъдеш сам! Тя, любовта винаги идва, когато усети копнежа! Браво, младежо!

2008-10-15T01:01:23+03:00
sarra61 (Вяра Енева)

Нежен и копнежен стих! Почувствах болката ти...Желая ти истинска любов, която да те усмихне(отново)! Поздрави!

2008-10-14T23:50:40+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0