Откровение
един стремеж, една борба...
Една китара, плачеща в нощта,
една сълза от болка и тъга.
Изгарящ спомен за щастливи дни,
и устни стиснати, душата я боли.
Навън е черна нощ, дъждът студен вали,
а моето сърце не спира да кърви...
Ела при мен, ела ме прегърни,
със твойте устни мойте докосни,
с очи прекрасни ти ме погледни,
с усмивка нежна ти живота ми спаси.
Свещта догаря. Зная, че съм сам.
А искам щастие навеки да ти дам...
Къде си ти, не си до мен сега...
Аз пак съм сам и плача във нощта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ноу Фейт Все права защищены