BELETSA (Ноу Фейт)
8 5
14.10.2008 г., 23:23 ч.

Откровение 

  Поезия » Друга
1001 0 5
Един живот, една мечта,
един стремеж, една борба...
Една китара, плачеща в нощта,
една сълза от болка и тъга.

Изгарящ спомен за щастливи дни,
и устни стиснати, душата я боли.
Навън е черна нощ, дъждът студен вали,
а моето сърце не спира да кърви...

Ела при мен, ела ме прегърни,
със твойте устни мойте докосни,
с очи прекрасни ти ме погледни,
с усмивка нежна ти живота ми спаси.

Свещта догаря. Зная, че съм сам.
А искам щастие навеки да ти дам...
Къде си ти, не си до мен сега...
Аз пак съм сам и плача във нощта...

© Ноу Фейт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Един живот имаме, в който любовта е гост,а самотата негов спътник...
  • Чудеса.

    "Един живот, една мечта,
    един стремеж, една борба...
    Една китара, плачеща в нощта,
    една сълза от болка и тъга."

    Това просто ме разчувства.Много красиво и нежно звучи, и в същия момент някак мрачно
  • В стиха се усеща много емоция,поздравления за което!много ми хареса БРАВО
  • "Свещта догаря. Зная, че съм сам.
    А искам щастие навеки да ти дам..."

    При толкова нежност, не може да си сам... няма да бъдеш сам! Тя, любовта винаги идва, когато усети копнежа! Браво, младежо!
  • Нежен и копнежен стих! Почувствах болката ти...Желая ти истинска любов, която да те усмихне(отново)! Поздрави!
Предложения
: ??:??