12 ago 2008, 13:55

Откровение на възстановяващото се сърце

1.3K 0 2

Някога преди,

когато музика лъчеше в детските очи,

когато прозираше душата на дете,

когато никой не помогна стрелките на времето да бъдат отковани,

когато само мракът беше спасение –

там на 13-тия етаж.

 

Когато пеперудите бяха

такива, каквито никой преди не би могъл да ги обрисува с думи,

когато нещата винаги се случваха

такива, каквито бяха очаквани,

когато желанията

нямаха нищо общо с очакванията.

 

Някога преди,

когато светлината болеше,

а тъмницата прикриваше кървящите рани.

 

Когато кръвта изтичаше,

а с всеки следващ полъх на вятъра кървенето се засилваше.

 

 

Някога преди, но не сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...