12.08.2008 г., 13:55

Откровение на възстановяващото се сърце

1.3K 0 2

Някога преди,

когато музика лъчеше в детските очи,

когато прозираше душата на дете,

когато никой не помогна стрелките на времето да бъдат отковани,

когато само мракът беше спасение –

там на 13-тия етаж.

 

Когато пеперудите бяха

такива, каквито никой преди не би могъл да ги обрисува с думи,

когато нещата винаги се случваха

такива, каквито бяха очаквани,

когато желанията

нямаха нищо общо с очакванията.

 

Някога преди,

когато светлината болеше,

а тъмницата прикриваше кървящите рани.

 

Когато кръвта изтичаше,

а с всеки следващ полъх на вятъра кървенето се засилваше.

 

 

Някога преди, но не сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Ангарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...