12 авг. 2008 г., 13:55

Откровение на възстановяващото се сърце

1.3K 0 2

Някога преди,

когато музика лъчеше в детските очи,

когато прозираше душата на дете,

когато никой не помогна стрелките на времето да бъдат отковани,

когато само мракът беше спасение –

там на 13-тия етаж.

 

Когато пеперудите бяха

такива, каквито никой преди не би могъл да ги обрисува с думи,

когато нещата винаги се случваха

такива, каквито бяха очаквани,

когато желанията

нямаха нищо общо с очакванията.

 

Някога преди,

когато светлината болеше,

а тъмницата прикриваше кървящите рани.

 

Когато кръвта изтичаше,

а с всеки следващ полъх на вятъра кървенето се засилваше.

 

 

Някога преди, но не сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Ангарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...