Aug 12, 2008, 1:55 PM

Откровение на възстановяващото се сърце

  Poetry » Love
1.3K 0 2

Някога преди,

когато музика лъчеше в детските очи,

когато прозираше душата на дете,

когато никой не помогна стрелките на времето да бъдат отковани,

когато само мракът беше спасение –

там на 13-тия етаж.

 

Когато пеперудите бяха

такива, каквито никой преди не би могъл да ги обрисува с думи,

когато нещата винаги се случваха

такива, каквито бяха очаквани,

когато желанията

нямаха нищо общо с очакванията.

 

Някога преди,

когато светлината болеше,

а тъмницата прикриваше кървящите рани.

 

Когато кръвта изтичаше,

а с всеки следващ полъх на вятъра кървенето се засилваше.

 

 

Някога преди, но не сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...