18 dic 2008, 22:03

Откровение (послучай 5-годишния юбилей)

  Poesía » Otra
800 0 0


Аз крача по пътя си стръмен
с приятели близки до мен.
И поглед далечен отправил -
уверен към светлия ден.

В ръце си разпалена нося
последната ярка звезда,
изгряла в надежди пресветли
над вечната мрачна тъма.

Протягам напреде до болка
изтръпнали, силни ръце
и трепне изгарящо в мрака
нещастното мое сърце...

И свидна мечтата омайна
от пурпур сред блясък - в лъчи,
заглъхнала нейде незнайна
изгрява над мъртвите сиви мъгли...


Стихотворението е моят поздрав до всички откровенци с пожелания за приятно прекарване на празниците и за нови творчески срещи по страниците на сайта "ОТКРОВЕНИЯ".
Христо Оджаков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...