18.12.2008 г., 22:03

Откровение (послучай 5-годишния юбилей)

796 0 0


Аз крача по пътя си стръмен
с приятели близки до мен.
И поглед далечен отправил -
уверен към светлия ден.

В ръце си разпалена нося
последната ярка звезда,
изгряла в надежди пресветли
над вечната мрачна тъма.

Протягам напреде до болка
изтръпнали, силни ръце
и трепне изгарящо в мрака
нещастното мое сърце...

И свидна мечтата омайна
от пурпур сред блясък - в лъчи,
заглъхнала нейде незнайна
изгрява над мъртвите сиви мъгли...


Стихотворението е моят поздрав до всички откровенци с пожелания за приятно прекарване на празниците и за нови творчески срещи по страниците на сайта "ОТКРОВЕНИЯ".
Христо Оджаков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...