29 ago 2015, 18:23

Откровения

  Poesía » Otra
428 0 0

Като спомен от стъпки по плажа,

като вихър от есенни листи

преминава тук верната стража –

вечни спътници – нашите мисли.

 

Като пенна вълна и прохлада,

като яхти с платната издути

низ от мидички – пазим награда,

тях не можеш от щанд да си купиш.

 

Като стожер на слънчев часовник,

като сянка – пълзи битието,

преживяното да ни напомнят

кръстопътите на ветровете.

 

Като полъх на птиците в полет,

като бръм на стрела ядовита

преминава животът ни – спомен

през стиха ни, без промисъл скрита.

 

За да видим през редките пръсти

колко пясъчно дните изтичат

и когато с тритé се прекръстим

пред олтара, да кажем: „Обичам!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...