Като спомен от стъпки по плажа,
като вихър от есенни листи
преминава тук верната стража –
вечни спътници – нашите мисли.
Като пенна вълна и прохлада,
като яхти с платната издути
низ от мидички – пазим награда,
тях не можеш от щанд да си купиш.
Като стожер на слънчев часовник,
като сянка – пълзи битието,
преживяното да ни напомнят
кръстопътите на ветровете.
Като полъх на птиците в полет,
като бръм на стрела ядовита
преминава животът ни – спомен
през стиха ни, без промисъл скрита.
За да видим през редките пръсти
колко пясъчно дните изтичат
и когато с тритé се прекръстим
пред олтара, да кажем: „Обичам!”
© Иван Христов Todos los derechos reservados