Като спомен от стъпки по плажа,

като вихър от есенни листи

преминава тук верната стража –

вечни спътници – нашите мисли.

Като пенна вълна и прохлада,

като яхти с платната издути

низ от мидички – пазим награда,

тях не можеш от щанд да си купиш.

Като стожер на слънчев часовник,

като сянка – пълзи битието,

преживяното да ни напомнят

кръстопътите на ветровете.

Като полъх на птиците в полет,

като бръм на стрела ядовита

преминава животът ни – спомен

през стиха ни, без промисъл скрита.

За да видим през редките пръсти

колко пясъчно дните изтичат

и когато с тритé се прекръстим

пред олтара, да кажем: „Обичам!”