29.08.2015 г., 18:23

Откровения

424 0 0

Като спомен от стъпки по плажа,

като вихър от есенни листи

преминава тук верната стража –

вечни спътници – нашите мисли.

 

Като пенна вълна и прохлада,

като яхти с платната издути

низ от мидички – пазим награда,

тях не можеш от щанд да си купиш.

 

Като стожер на слънчев часовник,

като сянка – пълзи битието,

преживяното да ни напомнят

кръстопътите на ветровете.

 

Като полъх на птиците в полет,

като бръм на стрела ядовита

преминава животът ни – спомен

през стиха ни, без промисъл скрита.

 

За да видим през редките пръсти

колко пясъчно дните изтичат

и когато с тритé се прекръстим

пред олтара, да кажем: „Обичам!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...