3 dic 2014, 7:43

Откровения

  Poesía » Civil
996 0 5

Докато пишем тук за любовта

и я описваме с красиви думи,

навън се случват непрестанно „чудеса”,

почти напълно непонятни за ума ни.

Един клошар дарил пари за храм.

Един свещеник приютил дечица.

Недъгав, от децата си обран,

бил подслонен от немощна старица.

Едно дете дарило своя кукла

на някакво сираче в интерната...

... А ние пишем само, тука,

за любовта и за луната...

В душата ни, нали е само нежност...

Но странно, пустота изпълва ни...

И смешни сме, и длъжни сме, и грешни...

... И само себе си залъгваме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Урумов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "... И само себе си залъгваме!"
  • Че сме длъжници и грешници - така е. Всеки е грешник и някому длъжник. Но какво лошо има в поезията, нали не пишем само за любов, достатъчно е да се чете редовно публикуваното тук!
  • "Но странно, пустота изпълва ни...
    И смешни сме, и длъжни сме, и грешни..."
    Споделям..., но понякога се опитвам да избягам от действителността и предпочитам красивата илюзия...
    Поздравления за творбата!
  • Има кой да пише за действителността. Нашата работа е да мъчим любовта.
    Адмирации за написаното.
  • Правилно! Трябва да пишем за действителноста, за болката и подвига на обикновените хорица!Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...