Arman-lewon (Марин Урумов)
33 63
3 dic 2014, 7:43

Откровения 

  Poesía » Civil
717 0 5

Докато пишем тук за любовта

и я описваме с красиви думи,

навън се случват непрестанно „чудеса”,

почти напълно непонятни за ума ни.

Един клошар дарил пари за храм.

Един свещеник приютил дечица.

Недъгав, от децата си обран,

бил подслонен от немощна старица.

Едно дете дарило своя кукла

на някакво сираче в интерната...

... А ние пишем само, тука,

за любовта и за луната...

В душата ни, нали е само нежност...

Но странно, пустота изпълва ни...

И смешни сме, и длъжни сме, и грешни...

... И само себе си залъгваме!

© Марин Урумов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "... И само себе си залъгваме!"
  • Че сме длъжници и грешници - така е. Всеки е грешник и някому длъжник. Но какво лошо има в поезията, нали не пишем само за любов, достатъчно е да се чете редовно публикуваното тук!
  • "Но странно, пустота изпълва ни...
    И смешни сме, и длъжни сме, и грешни..."
    Споделям..., но понякога се опитвам да избягам от действителността и предпочитам красивата илюзия...
    Поздравления за творбата!
  • Има кой да пише за действителността. Нашата работа е да мъчим любовта.
    Адмирации за написаното.
  • Правилно! Трябва да пишем за действителноста, за болката и подвига на обикновените хорица!Поздравления!
Propuestas
: ??:??