3 дек. 2014 г., 07:43
Откровения
Докато пишем тук за любовта
и я описваме с красиви думи,
навън се случват непрестанно „чудеса”,
почти напълно непонятни за ума ни.
Един клошар дарил пари за храм.
Един свещеник приютил дечица.
Недъгав, от децата си обран,
бил подслонен от немощна старица.
Едно дете дарило своя кукла
на някакво сираче в интерната...
... А ние пишем само, тука,
за любовта и за луната...
В душата ни, нали е само нежност...
Но странно, пустота изпълва ни...
И смешни сме, и длъжни сме, и грешни...
... И само себе си залъгваме!
© Марин Урумов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
"... И само себе си залъгваме!"
-
Че сме длъжници и грешници - така е. Всеки е грешник и някому длъжник. Но какво лошо има в поезията, нали не пишем само за любов, достатъчно е да се чете редовно публикуваното тук!
-
"Но странно, пустота изпълва ни...
И смешни сме, и длъжни сме, и грешни..."
Споделям..., но понякога се опитвам да избягам от действителността и предпочитам красивата илюзия...
Поздравления за творбата! -
Има кой да пише за действителността. Нашата работа е да мъчим любовта.
Адмирации за написаното. -
Правилно! Трябва да пишем за действителноста, за болката и подвига на обикновените хорица!Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
