7 dic 2021, 14:15

Откровения

887 0 0

Понякога затваряйки очи, пред мен излиза образ на дете...

Момиче малко, паднало на колене,

за молитва сключило ръце, молещо за мир, любов и здраве на близки по сърце...

Така всяка вечер, вперило погледа навън, се подготвяше за своя сън.

Неусетно то порасна,

изпълнено с вяра и безкрайна добрина,

а живота му показа и горчивата страна.

Търсещо надежда и спасение за своята душа, видя, че църквата гледа на другата страна, през прозорец на скъпа кола,

а времето отмерваше с Ролекс на ръка...

Шамарите на реалността му подсказаха,

че се бе превърнало повече в наивна, отколкото във вярваща жена...

Промени тя своя мироглед, намери сила и воля да върви напред,

с вяра в себе си и усмивка на лице,

готова да посреща ударите и да калява своето сърце...

Но от дъното на нейната душа,

скрито зад маската на пораснала жена, надничаше онова дете,

което бе разперило ръце,

то копнееше за възвишение и опрощение на всички струпали се грехове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...