7.12.2021 г., 14:15

Откровения

895 0 0

Понякога затваряйки очи, пред мен излиза образ на дете...

Момиче малко, паднало на колене,

за молитва сключило ръце, молещо за мир, любов и здраве на близки по сърце...

Така всяка вечер, вперило погледа навън, се подготвяше за своя сън.

Неусетно то порасна,

изпълнено с вяра и безкрайна добрина,

а живота му показа и горчивата страна.

Търсещо надежда и спасение за своята душа, видя, че църквата гледа на другата страна, през прозорец на скъпа кола,

а времето отмерваше с Ролекс на ръка...

Шамарите на реалността му подсказаха,

че се бе превърнало повече в наивна, отколкото във вярваща жена...

Промени тя своя мироглед, намери сила и воля да върви напред,

с вяра в себе си и усмивка на лице,

готова да посреща ударите и да калява своето сърце...

Но от дъното на нейната душа,

скрито зад маската на пораснала жена, надничаше онова дете,

което бе разперило ръце,

то копнееше за възвишение и опрощение на всички струпали се грехове!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...