23 mar 2008, 21:37

Откровено

  Poesía » Otra
1K 0 10
Опитвах се с всички
сили да съм съвършена,
но се провалих.
Мъчех се да съм друга
и някак забравих да
съм себе си.
Загубих някъде по пътя
човешките чувства,
завладяна от алчност
за одобрение.
Аз съм човешко същество.
Aз съм писателка.
В душата си съм повече творец
от всичко друго.
Чувствам същото
като вас,
смея се,
плача.
Може да не съм велика поетеса,
може думите ми да звучат
изтъркано, прозаично, еднакво,
но в тях влагам всичко
и се стремя да съм Различна.
Това съм аз,
без маска
и фалш,
без красиви думи
и превъзнасяне,
просто една от вас,
изцяло отдадена
на творчеството.
Смятам, че е нужна дързост
да разкриеш душата си,
малцина успяват.
Критикувайте ме,
винете ме
за всичко,
аз съм свикнала.
Знайте само, че
в края на представлението
ще си тръгна с гордо вдигната глава.
Отнасяйки със себе си
мечтите,
недооценена,
отхвърлена,
с наранени чувства.
Дори светлините
за мен да не светят,
ще си тръгна с няма
гордост на кралица,
в чиято душа живее
едно различно,
романтично,
момиче!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Различна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • невероятно мнннн ми хареса.поздрав.
  • "Дори светлините
    за мен да не светят,
    ще си тръгна с няма
    гордост на кралица,
    в чиято душа живее едно различно, романтично,момиче!"
    Мисля че това те описва страхотно, цялата сила е вляна тук, просто се усеща как от вълнение стиха трепери. Поздрави и от мен!!! Невероятно е-както винаги
  • Благодаря на всички,радвам се че ви е харесало
  • много хубаво...
    поздрав!
  • "Дори светлините
    за мен да не светят,
    ще си тръгна с няма
    гордост на кралица"
    ...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...