Mar 23, 2008, 9:37 PM

Откровено

  Poetry » Other
1K 0 10
Опитвах се с всички
сили да съм съвършена,
но се провалих.
Мъчех се да съм друга
и някак забравих да
съм себе си.
Загубих някъде по пътя
човешките чувства,
завладяна от алчност
за одобрение.
Аз съм човешко същество.
Aз съм писателка.
В душата си съм повече творец
от всичко друго.
Чувствам същото
като вас,
смея се,
плача.
Може да не съм велика поетеса,
може думите ми да звучат
изтъркано, прозаично, еднакво,
но в тях влагам всичко
и се стремя да съм Различна.
Това съм аз,
без маска
и фалш,
без красиви думи
и превъзнасяне,
просто една от вас,
изцяло отдадена
на творчеството.
Смятам, че е нужна дързост
да разкриеш душата си,
малцина успяват.
Критикувайте ме,
винете ме
за всичко,
аз съм свикнала.
Знайте само, че
в края на представлението
ще си тръгна с гордо вдигната глава.
Отнасяйки със себе си
мечтите,
недооценена,
отхвърлена,
с наранени чувства.
Дори светлините
за мен да не светят,
ще си тръгна с няма
гордост на кралица,
в чиято душа живее
едно различно,
романтично,
момиче!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Различна All rights reserved.

Comments

Comments

  • невероятно мнннн ми хареса.поздрав.
  • "Дори светлините
    за мен да не светят,
    ще си тръгна с няма
    гордост на кралица,
    в чиято душа живее едно различно, романтично,момиче!"
    Мисля че това те описва страхотно, цялата сила е вляна тук, просто се усеща как от вълнение стиха трепери. Поздрави и от мен!!! Невероятно е-както винаги
  • Благодаря на всички,радвам се че ви е харесало
  • много хубаво...
    поздрав!
  • "Дори светлините
    за мен да не светят,
    ще си тръгна с няма
    гордост на кралица"
    ...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...