23.03.2008 г., 21:37

Откровено

997 0 10
Опитвах се с всички
сили да съм съвършена,
но се провалих.
Мъчех се да съм друга
и някак забравих да
съм себе си.
Загубих някъде по пътя
човешките чувства,
завладяна от алчност
за одобрение.
Аз съм човешко същество.
Aз съм писателка.
В душата си съм повече творец
от всичко друго.
Чувствам същото
като вас,
смея се,
плача.
Може да не съм велика поетеса,
може думите ми да звучат
изтъркано, прозаично, еднакво,
но в тях влагам всичко
и се стремя да съм Различна.
Това съм аз,
без маска
и фалш,
без красиви думи
и превъзнасяне,
просто една от вас,
изцяло отдадена
на творчеството.
Смятам, че е нужна дързост
да разкриеш душата си,
малцина успяват.
Критикувайте ме,
винете ме
за всичко,
аз съм свикнала.
Знайте само, че
в края на представлението
ще си тръгна с гордо вдигната глава.
Отнасяйки със себе си
мечтите,
недооценена,
отхвърлена,
с наранени чувства.
Дори светлините
за мен да не светят,
ще си тръгна с няма
гордост на кралица,
в чиято душа живее
едно различно,
романтично,
момиче!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Различна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • невероятно мнннн ми хареса.поздрав.
  • "Дори светлините
    за мен да не светят,
    ще си тръгна с няма
    гордост на кралица,
    в чиято душа живее едно различно, романтично,момиче!"
    Мисля че това те описва страхотно, цялата сила е вляна тук, просто се усеща как от вълнение стиха трепери. Поздрави и от мен!!! Невероятно е-както винаги
  • Благодаря на всички,радвам се че ви е харесало
  • много хубаво...
    поздрав!
  • "Дори светлините
    за мен да не светят,
    ще си тръгна с няма
    гордост на кралица"
    ...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...