23.03.2008 г., 21:37

Откровено

1K 0 10
Опитвах се с всички
сили да съм съвършена,
но се провалих.
Мъчех се да съм друга
и някак забравих да
съм себе си.
Загубих някъде по пътя
човешките чувства,
завладяна от алчност
за одобрение.
Аз съм човешко същество.
Aз съм писателка.
В душата си съм повече творец
от всичко друго.
Чувствам същото
като вас,
смея се,
плача.
Може да не съм велика поетеса,
може думите ми да звучат
изтъркано, прозаично, еднакво,
но в тях влагам всичко
и се стремя да съм Различна.
Това съм аз,
без маска
и фалш,
без красиви думи
и превъзнасяне,
просто една от вас,
изцяло отдадена
на творчеството.
Смятам, че е нужна дързост
да разкриеш душата си,
малцина успяват.
Критикувайте ме,
винете ме
за всичко,
аз съм свикнала.
Знайте само, че
в края на представлението
ще си тръгна с гордо вдигната глава.
Отнасяйки със себе си
мечтите,
недооценена,
отхвърлена,
с наранени чувства.
Дори светлините
за мен да не светят,
ще си тръгна с няма
гордост на кралица,
в чиято душа живее
едно различно,
романтично,
момиче!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Различна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • невероятно мнннн ми хареса.поздрав.
  • "Дори светлините
    за мен да не светят,
    ще си тръгна с няма
    гордост на кралица,
    в чиято душа живее едно различно, романтично,момиче!"
    Мисля че това те описва страхотно, цялата сила е вляна тук, просто се усеща как от вълнение стиха трепери. Поздрави и от мен!!! Невероятно е-както винаги
  • Благодаря на всички,радвам се че ви е харесало
  • много хубаво...
    поздрав!
  • "Дори светлините
    за мен да не светят,
    ще си тръгна с няма
    гордост на кралица"
    ...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...