Откровено

Poesía

761 0 10

ОТКРОВЕН

Презирам се, че някога съм ви обичал

и цели нощи съм будувал зарад вас,

за да посветя със звездите.

Кому ли светлина съм дал?

И кой от вас погледна ме открито,

без угризения и срам?

Презирам се, че някога съм ви обичал!

И как насетне обич да ви дам?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Optimistichno (Христина Маджарова)

Поздравления-прекрасен стих!

2010-07-05T19:55:34+03:00
monilia (Симеон Пенчев)

Чудесно е!
Кратичко!
Любовта прониква между редовете !
Много ми хареса!

2010-05-25T09:52:43+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Обичта просто е в нас, знаеш го...
...неспособните да обичат винаги са по-нещастни... от тези, които са получили по-малко от това, което са дали...

2010-05-21T15:13:33+03:00
Wild-Child (Мартина Василева)

Още много насетне ще даваш,
и ще светиш в самите звезди.
Но за нищо не се укорявай!
Знаеш сам - да обичаш...боли!

п.с. Само оправи заглавията, че на едното място е Откровен, а на другото ОткровенО

2010-05-21T00:22:57+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Замисли ме. Дали първо се дава прошка, после обич. Или обратното.

2010-05-20T11:07:54+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0