May 20, 2010, 12:27 AM

Откровено 

  Poetry
649 0 10

ОТКРОВЕН

 

Презирам се, че някога съм ви обичал

и цели нощи съм будувал зарад вас,

за да посветя със звездите.

Кому ли светлина съм дал?

 

И кой от вас погледна ме открито,

без угризения и срам?

Презирам се, че някога съм ви обичал!

И как насетне обич да ви дам?

 

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления-прекрасен стих!
  • Чудесно е!
    Кратичко!
    Любовта прониква между редовете !
    Много ми хареса!
  • Обичта просто е в нас, знаеш го...
    ...неспособните да обичат винаги са по-нещастни... от тези, които са получили по-малко от това, което са дали...
  • Още много насетне ще даваш,
    и ще светиш в самите звезди.
    Но за нищо не се укорявай!
    Знаеш сам - да обичаш...боли!


    п.с. Само оправи заглавията, че на едното място е Откровен, а на другото ОткровенО
  • Замисли ме. Дали първо се дава прошка, после обич. Или обратното.
  • Откровено - моите уважения - за стиха и за онова, което стои зад него!
  • Сърдечни поздрави!!!

    ...надявах се на Повече, но той -Мигът- отсипа ми по-малко и въпреки това със мене посребря. Поглеждам го в очите- жалко!-едва ли мога да го променя...но мога да се моля и да се надявам, да вярвам и да искам по-добри дела... Приятелю, отчайваме се и дано да е за малко. Така устроен е света
  • Ти не си способен да не обичаш поете, чета твоите стихове и вярвам че не можеш да не обичаш! Това е временно настроение. Най великото човешко чувство е да обичаш и да прощаваш! Привет!
  • Не се презирай за любовта,
    която си раздал!
    Без обич животът е пустиня жалка
    и защо ли би живял!
    Поздрав, Ачо!
Random works
: ??:??