9 oct 2008, 17:49

Откровено

1.2K 0 1

Когато ме погледнеш пак

и стиснеш в длани моята ръка,

не ще отвърна аз на твоя знак,

защото без да искаш или знаеш,

всеки път раняваш ме със поглед благ

или топло докосване,

но не желаеш

да споделиш чувствата ми.

Какъвто огън в мен запали любовта

в теб отдавна не гори.

Не те упреквам, зная

ще ми мине.

Но сега...

така боли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това стихотворениее монолог на едно влюбено и наранено момиче и ми въздейства по един особен начин.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...