Oct 9, 2008, 5:49 PM

Откровено

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Когато ме погледнеш пак

и стиснеш в длани моята ръка,

не ще отвърна аз на твоя знак,

защото без да искаш или знаеш,

всеки път раняваш ме със поглед благ

или топло докосване,

но не желаеш

да споделиш чувствата ми.

Какъвто огън в мен запали любовта

в теб отдавна не гори.

Не те упреквам, зная

ще ми мине.

Но сега...

така боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това стихотворениее монолог на едно влюбено и наранено момиче и ми въздейства по един особен начин.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...