Oct 9, 2008, 5:49 PM

Откровено

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Когато ме погледнеш пак

и стиснеш в длани моята ръка,

не ще отвърна аз на твоя знак,

защото без да искаш или знаеш,

всеки път раняваш ме със поглед благ

или топло докосване,

но не желаеш

да споделиш чувствата ми.

Какъвто огън в мен запали любовта

в теб отдавна не гори.

Не те упреквам, зная

ще ми мине.

Но сега...

така боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това стихотворениее монолог на едно влюбено и наранено момиче и ми въздейства по един особен начин.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...