9 окт. 2008 г., 17:49

Откровено

1.2K 0 1

Когато ме погледнеш пак

и стиснеш в длани моята ръка,

не ще отвърна аз на твоя знак,

защото без да искаш или знаеш,

всеки път раняваш ме със поглед благ

или топло докосване,

но не желаеш

да споделиш чувствата ми.

Какъвто огън в мен запали любовта

в теб отдавна не гори.

Не те упреквам, зная

ще ми мине.

Но сега...

така боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това стихотворениее монолог на едно влюбено и наранено момиче и ми въздейства по един особен начин.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...