9 окт. 2008 г., 17:49

Откровено

1.2K 0 1

Когато ме погледнеш пак

и стиснеш в длани моята ръка,

не ще отвърна аз на твоя знак,

защото без да искаш или знаеш,

всеки път раняваш ме със поглед благ

или топло докосване,

но не желаеш

да споделиш чувствата ми.

Какъвто огън в мен запали любовта

в теб отдавна не гори.

Не те упреквам, зная

ще ми мине.

Но сега...

така боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това стихотворениее монолог на едно влюбено и наранено момиче и ми въздейства по един особен начин.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...