12 oct 2018, 15:33

Откровено 

  Poesía
617 6 10

 

Сърцето ми линее, за беда.
И  все се храня с някакви видения.
От жажда гина, газейки вода.
Очаквам тайни знаци и знамения.

 

Дъска за шах е този мой живот.
Не ще пожертвам пешка за царица.
Но никой не подсказва верен ход...
Днес царят е фалшив. И нямам рицар.

 

Какво ще ми се случи? Не, не знам...
Дълбоко в мен е тихо, страшно, празно.
Светът  ми е необратимо сам.
А чувствата тъмнеят  безобразно.

 

Търпя и се надявам! Някой ден
ще се взриви пак вакуумът в мене.
До  някого, от Бога отреден,
душата  ми ще спре новородена.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аплодирам силно и аз, Нинка! Поздрави!
  • Поздравления за този стих, Нина!...
  • Браво земляк! Недей търпя, но се надявай! Хареса ми.
  • Толкова искрено, човешко... тихо, страшно, празно... силен стих!
  • Много емоционален стих, настръхнах!
  • "Какво ще ми се случи? Не, не знам...
    Дълбоко в мен е тихо, страшно, празно.
    Светът ми е необратимо сам."

    Толкова прямо написано, че точно тези думи са като разстрел. Много въздействащи.
  • Много е хубаво!
  • От сърце ти го пожелавам, Нина!
  • Не знам кое да цитирам по-напред. Абе... първите три куплета целите! Удоволствие!
  • Търпя и се надявам ! Страхотни са стиховете ти - мое удоволствие!
Propuestas
: ??:??