12.10.2018 г., 15:33

Откровено

790 6 10

 

Сърцето ми линее, за беда.
И  все се храня с някакви видения.
От жажда гина, газейки вода.
Очаквам тайни знаци и знамения.

 

Дъска за шах е този мой живот.
Не ще пожертвам пешка за царица.
Но никой не подсказва верен ход...
Днес царят е фалшив. И нямам рицар.

 

Какво ще ми се случи? Не, не знам...
Дълбоко в мен е тихо, страшно, празно.
Светът  ми е необратимо сам.
А чувствата тъмнеят  безобразно.

 

Търпя и се надявам! Някой ден
ще се взриви пак вакуумът в мене.
До  някого, от Бога отреден,
душата  ми ще спре новородена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...