Аз мога да се преборя със себе си,

но ти винаги ще си изгубен...

някъде там... в спомените си!
Обвит в мъка и копнеж -

по нещо вече изгубено,

силует, който може би никога си нямал!

Да! Ще те забравя... ще те изтрия от сърцето си

и ще захвърля празния и вече смачкан лист - душата ми!

Не ми е нужна слабостта ти, позната ми е тя!

Не са ми мужни маски, за себе си ги запази!

Не се нуждая от спомени омайни... нещастни, в лъжа отровени!...