Откровено

Poetry » Love

1.1K 0 1

Аз мога да се преборя със себе си,

но ти винаги ще си изгубен...

някъде там... в спомените си!
Обвит в мъка и копнеж -

по нещо вече изгубено,

силует, който може би никога си нямал!

Да! Ще те забравя... ще те изтрия от сърцето си

и ще захвърля празния и вече смачкан лист - душата ми!

Не ми е нужна слабостта ти, позната ми е тя!

Не са ми мужни маски, за себе си ги запази!

Не се нуждая от спомени омайни... нещастни, в лъжа отровени!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0