23 янв. 2013 г., 20:45

Откровено

1.1K 0 1

Аз мога да се преборя със себе си,

но ти винаги ще си изгубен...

някъде там... в спомените си!
Обвит в мъка и копнеж -

по нещо вече изгубено,

силует, който може би никога си нямал!

Да! Ще те забравя... ще те изтрия от сърцето си

и ще захвърля празния и вече смачкан лист - душата ми!

Не ми е нужна слабостта ти, позната ми е тя!

Не са ми мужни маски, за себе си ги запази!

Не се нуждая от спомени омайни... нещастни, в лъжа отровени!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Самотна Душа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...