23 янв. 2013 г., 20:45

Откровено

1.1K 0 1

Аз мога да се преборя със себе си,

но ти винаги ще си изгубен...

някъде там... в спомените си!
Обвит в мъка и копнеж -

по нещо вече изгубено,

силует, който може би никога си нямал!

Да! Ще те забравя... ще те изтрия от сърцето си

и ще захвърля празния и вече смачкан лист - душата ми!

Не ми е нужна слабостта ти, позната ми е тя!

Не са ми мужни маски, за себе си ги запази!

Не се нуждая от спомени омайни... нещастни, в лъжа отровени!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Самотна Душа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...