3 abr 2022, 17:30

Откровено посветено

  Poesía
669 0 5

 

 

       В един град многолюден и красив

       живели много разни хора -

       един талант,друг умен,трети див,

       самотен някой,друг пък със опора.

       Но всички имали една мечта -

       да построят голям дворец.

       Един донесъл за целта букет цветя,

       беднякът пък - един конец.

       Тъй кротко състезавали се те

       кой по-добро и нужно да даде,

       че имало и регламент -

       да става то на здрав цимент.

       Но ето,че във хубав ден

       дошъл известният левент,

       на кмета зет и меценат,

       наперен,важен и богат.

       Опашката той прередил

       и най-отпред се наредил.

       -Ето, от мен за всички тук

       донесъл съм един боклук.

       Така за общото ни дело

       аз трябва да съм все начело.

       Огледали се там смутено,

       някой изпляскал възхитено,

       дори намерил се един абдал

       да го закичи със медал.

       Май тъй строят се днес дворци

       от някои мазни хитреци.

       Язък за умните,таланти

       застанали пред тез гиганти.

       Под сянката им тлъста,сива

       и даровития загива.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук има и друг подтекст,но "който чете,нека разбира".
  • Хубаво.
  • Хареса ми ,Лидка! Много добро чувство за хумор! Поздравления!
  • За дворците за гости си има еврофондове, будали! А от боклука - вълкът и други анимали натрупаха валута!
    Лидке - хубава басня! Поздравления!
  • Така вървят нещата в живота
    талант, гигант до тях глиган
    и не, че нещо срещу туй животно,
    но май навъдиха се доста свинки....

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...