Откровено посветено
В един град многолюден и красив
живели много разни хора -
един талант,друг умен,трети див,
самотен някой,друг пък със опора.
Но всички имали една мечта -
да построят голям дворец.
Един донесъл за целта букет цветя,
беднякът пък - един конец.
Тъй кротко състезавали се те
кой по-добро и нужно да даде,
че имало и регламент -
да става то на здрав цимент.
Но ето,че във хубав ден
дошъл известният левент,
на кмета зет и меценат,
наперен,важен и богат.
Опашката той прередил
и най-отпред се наредил.
-Ето, от мен за всички тук
донесъл съм един боклук.
Така за общото ни дело
аз трябва да съм все начело.
Огледали се там смутено,
някой изпляскал възхитено,
дори намерил се един абдал
да го закичи със медал.
Май тъй строят се днес дворци
от някои мазни хитреци.
Язък за умните,таланти
застанали пред тез гиганти.
Под сянката им тлъста,сива
и даровития загива.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
