17 feb 2007, 7:33

Откровено за...

  Poesía
817 0 16
Откровено за...

Целуват клавишите пръсти, единствени,
подреждат се птици слова,
отлитнат ли, няма вече завръщане,
намират си нови гнезда
и топлят крилата им или остро пронизват
с писък, прогонват нощта,
слънце в крилете си носят, замръкване
и спомен или мечта...
Толкова бързо се сменят сезоните –
въртележка във луна-парк,
отминаваме, бързаме, отново се връщаме
с думи държим се със вас...
Преплетени струни – многогласна мелодия
с картини от думи, от цвят,
правят по-пълен и мъдър деня ни,
откриваме другия в нас...
Уроци, пропуснати, сега научаваме –
докосваме без да рушим,
подкрепа и близост, анализ на чувствата,
а и краткия миг да ценим.
Година отмина, откакто, приятели,
съм в нашия пъстър рояк.
Желая ви здраве и дивни поляни
със медни звънчета по тях,
да храним душите ни – жадни за истини.
Тук да намираме с вас
оазис в пустиня, пристан във буря
и винаги верен компас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...