17 feb 2007, 7:33

Откровено за...

  Poesía
812 0 16
Откровено за...

Целуват клавишите пръсти, единствени,
подреждат се птици слова,
отлитнат ли, няма вече завръщане,
намират си нови гнезда
и топлят крилата им или остро пронизват
с писък, прогонват нощта,
слънце в крилете си носят, замръкване
и спомен или мечта...
Толкова бързо се сменят сезоните –
въртележка във луна-парк,
отминаваме, бързаме, отново се връщаме
с думи държим се със вас...
Преплетени струни – многогласна мелодия
с картини от думи, от цвят,
правят по-пълен и мъдър деня ни,
откриваме другия в нас...
Уроци, пропуснати, сега научаваме –
докосваме без да рушим,
подкрепа и близост, анализ на чувствата,
а и краткия миг да ценим.
Година отмина, откакто, приятели,
съм в нашия пъстър рояк.
Желая ви здраве и дивни поляни
със медни звънчета по тях,
да храним душите ни – жадни за истини.
Тук да намираме с вас
оазис в пустиня, пристан във буря
и винаги верен компас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...