Feb 17, 2007, 7:33 AM

Откровено за...

  Poetry
818 0 16
Откровено за...

Целуват клавишите пръсти, единствени,
подреждат се птици слова,
отлитнат ли, няма вече завръщане,
намират си нови гнезда
и топлят крилата им или остро пронизват
с писък, прогонват нощта,
слънце в крилете си носят, замръкване
и спомен или мечта...
Толкова бързо се сменят сезоните –
въртележка във луна-парк,
отминаваме, бързаме, отново се връщаме
с думи държим се със вас...
Преплетени струни – многогласна мелодия
с картини от думи, от цвят,
правят по-пълен и мъдър деня ни,
откриваме другия в нас...
Уроци, пропуснати, сега научаваме –
докосваме без да рушим,
подкрепа и близост, анализ на чувствата,
а и краткия миг да ценим.
Година отмина, откакто, приятели,
съм в нашия пъстър рояк.
Желая ви здраве и дивни поляни
със медни звънчета по тях,
да храним душите ни – жадни за истини.
Тук да намираме с вас
оазис в пустиня, пристан във буря
и винаги верен компас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...