14 mar 2008, 13:04

Откъм приятеля

  Poesía
694 0 7

  Не виждам светлина

откъм приятеля.

Не е отворил пътната врата,

а само крайното прозорче...

Вентилаторът

навярно му доставя хладина.

А аз държа препълнена кобилица

с водица

от дълбоките недра

на моята любов -

да вляза тихо

и да оставя

своята душа.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих!Много ми хареса!поздрави сърдечни!
  • Прекрасен стих !Написан с толкова любов и още нещо...
    Дано си щастлива!Пожелавам ти го!

    Прочетох всичко написано от теб. Много ми допадна и развълнува.В тъгата си много силна.И така трябва.
  • Добрееее... права е Елишка/както обикновено! /! Поздрави!
  • Хубаво.Понякага и притворено прозорче стига , за да се промушиш , дори и с препълнена кобилица.Поздрав.
  • И на мен ми хареса, Руми!
    хубав стих! с обич за теб.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...