14 мар. 2008 г., 13:04

Откъм приятеля

695 0 7

  Не виждам светлина

откъм приятеля.

Не е отворил пътната врата,

а само крайното прозорче...

Вентилаторът

навярно му доставя хладина.

А аз държа препълнена кобилица

с водица

от дълбоките недра

на моята любов -

да вляза тихо

и да оставя

своята душа.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих!Много ми хареса!поздрави сърдечни!
  • Прекрасен стих !Написан с толкова любов и още нещо...
    Дано си щастлива!Пожелавам ти го!

    Прочетох всичко написано от теб. Много ми допадна и развълнува.В тъгата си много силна.И така трябва.
  • Добрееее... права е Елишка/както обикновено! /! Поздрави!
  • Хубаво.Понякага и притворено прозорче стига , за да се промушиш , дори и с препълнена кобилица.Поздрав.
  • И на мен ми хареса, Руми!
    хубав стих! с обич за теб.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...