Откъм приятеля

Poetry

696 0 7

Не виждам светлина

откъм приятеля.

Не е отворил пътната врата,

а само крайното прозорче...

Вентилаторът

навярно му доставя хладина.

А аз държа препълнена кобилица

с водица

от дълбоките недра

на моята любов -

да вляза тихо

и да оставя

своята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lips_of_angels (Ем)

Прекрасен стих!Много ми хареса!поздрави сърдечни!

2008-03-14T18:53:40+02:00
genkaivanova (Генка)

Прекрасен стих !Написан с толкова любов и още нещо...
Дано си щастлива!Пожелавам ти го!

Прочетох всичко написано от теб. Много ми допадна и развълнува.В тъгата си много силна.И така трябва.

2008-03-14T15:07:53+02:00
ananke (Радослав Смилков)

Добрееее... права е Елишка/както обикновено! /! Поздрави!

2008-03-14T14:48:12+02:00
пинда.св (Стоян Владов)

Хубаво.Понякага и притворено прозорче стига , за да се промушиш , дори и с препълнена кобилица.Поздрав.

2008-03-14T14:41:17+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

И на мен ми хареса, Руми!
хубав стих! с обич за теб.

2008-03-14T14:14:01+02:00