14.03.2008 г., 13:04

Откъм приятеля

693 0 7

  Не виждам светлина

откъм приятеля.

Не е отворил пътната врата,

а само крайното прозорче...

Вентилаторът

навярно му доставя хладина.

А аз държа препълнена кобилица

с водица

от дълбоките недра

на моята любов -

да вляза тихо

и да оставя

своята душа.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих!Много ми хареса!поздрави сърдечни!
  • Прекрасен стих !Написан с толкова любов и още нещо...
    Дано си щастлива!Пожелавам ти го!

    Прочетох всичко написано от теб. Много ми допадна и развълнува.В тъгата си много силна.И така трябва.
  • Добрееее... права е Елишка/както обикновено! /! Поздрави!
  • Хубаво.Понякага и притворено прозорче стига , за да се промушиш , дори и с препълнена кобилица.Поздрав.
  • И на мен ми хареса, Руми!
    хубав стих! с обич за теб.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...