Oткъсвам на розата листата, оставеното по тях от пръстите, ще повяхне, ще бъдат забравени думите, ще изсъхнат сълзите. Нито лято, нито зима ще чака тази роза, която откъсната, в пепел ще гасне след бурята, и няма да бъде погалена... Докосвам, чувствам...преграждам, незнайно защо всеки изход. В пръстта с тази роза оставям, и цялата своя безизходност. Букет от спомени и надежди, ще прорязва във времето път, ще дълбае очите ми нежност, ненамерила в клетката кът. Като роза с накъсани листа, ще линее душата в самотност. А дали ще изкупя в забравата, уморената своя греховност...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.