Откъсвам на розата листата...
Oткъсвам на розата листата,
оставеното по тях от пръстите,
ще повяхне, ще бъдат забравени
думите, ще изсъхнат сълзите.
Нито лято, нито зима ще чака
тази роза, която откъсната,
в пепел ще гасне след бурята,
и няма да бъде погалена...
Докосвам, чувствам...преграждам,
незнайно защо всеки изход.
В пръстта с тази роза оставям,
и цялата своя безизходност.
Букет от спомени и надежди,
ще прорязва във времето път,
ще дълбае очите ми нежност,
ненамерила в клетката кът.
Като роза с накъсани листа,
ще линее душата в самотност.
А дали ще изкупя в забравата,
уморената своя греховност...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
