14 нояб. 2006 г., 18:47

Откъсвам на розата листата...

836 0 5

Oткъсвам на розата  листата,
оставеното по тях от пръстите,
ще повяхне, ще бъдат забравени
думите, ще изсъхнат сълзите.
Нито лято, нито зима ще чака
тази роза, която откъсната,
в пепел ще гасне след бурята,
и няма да бъде погалена...
Докосвам, чувствам...преграждам,
незнайно защо всеки изход.
В пръстта с тази роза оставям,
и цялата своя безизходност.
Букет от спомени и надежди,
ще прорязва във времето път,
ще дълбае  очите ми нежност,
ненамерила в клетката кът.
Като роза с накъсани листа,
ще линее душата в  самотност.
А дали ще изкупя в забравата,
уморената своя греховност...








 




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...