2 dic 2011, 19:43  

Отлитане

  Poesía
913 0 2

Завивам се със собствената  воля,

а ти се давиш с трепета в гласа ти.

Опитваш се да си герой във роля,

в която водещ е страхът ти.

 

Изгубвам се, но блудна не оставам.

Защо да търся някъде въпроса,

който ти така и не задаваш...

Богата съм - за отговор не прося.

 

Разпервам си крилата и отлитам -

за трудна обич няма да се моля.

Откакто гледам само към звездите,

сърцето ми не скача вече в боя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...