2.12.2011 г., 19:43  

Отлитане

911 0 2

Завивам се със собствената  воля,

а ти се давиш с трепета в гласа ти.

Опитваш се да си герой във роля,

в която водещ е страхът ти.

 

Изгубвам се, но блудна не оставам.

Защо да търся някъде въпроса,

който ти така и не задаваш...

Богата съм - за отговор не прося.

 

Разпервам си крилата и отлитам -

за трудна обич няма да се моля.

Откакто гледам само към звездите,

сърцето ми не скача вече в боя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...