Bladerunner (Иван)
31 56
20 mar 2008, 8:23

Отломка 

  Poesía
876 0 4
Поглед, лазещ по земята,
тежко дишаща душа,
кръв от рани посивели,
и разнищена от вятъра коса...

Всичко съкрушено в мен е,
до безкрай съм в сивота.
Ни в надежда вярвам,
ни в лъчите светлина...

Отчаяние и безнадеждност
властват в моята душа.
Проклета рожба страдам,
мойта казън е смъртта...

© Иван Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Истинска тъга...блика тук...
    а светът може да бъде и толкова красив...!
    Хубав, макар и тъжен стих! с облич, Иван.
  • Мдам!!!Хареса ми!!!
  • Няма лошо да се отърсваш от графита с малко мастило:>
  • Благодаря! Това е от един друг период в живота ми, всеки си има моменти, но те са си точно това - моменти, като щрихи за контраст... иначе няма как да оцениш готиното
Propuestas
: ??:??