Mar 20, 2008, 8:23 AM

Отломка

Poetry

1.3K 0 4

Поглед, лазещ по земята,
тежко дишаща душа,
кръв от рани посивели,
и разнищена от вятъра коса...

Всичко съкрушено в мен е,
до безкрай съм в сивота.
Ни в надежда вярвам,
ни в лъчите светлина...

Отчаяние и безнадеждност
властват в моята душа.
Проклета рожба страдам,
мойта казън е смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Истинска тъга...блика тук...
а светът може да бъде и толкова красив...!
Хубав, макар и тъжен стих! с облич, Иван.

2008-03-29T22:04:53+02:00
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

Мдам!!!Хареса ми!!!

2008-03-28T00:21:00+02:00
^l^ (Нежното Ласо)

Няма лошо да се отърсваш от графита с малко мастило:>

2008-03-21T18:04:00+02:00
Bladerunner (Иван)

Благодаря! Това е от един друг период в живота ми, всеки си има моменти, но те са си точно това - моменти, като щрихи за контраст... иначе няма как да оцениш готиното

2008-03-20T17:57:22+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0