Mar 20, 2008, 8:23 AM
Отломка
Поглед, лазещ по земята,
тежко дишаща душа,
кръв от рани посивели,
и разнищена от вятъра коса...
Всичко съкрушено в мен е,
до безкрай съм в сивота.
Ни в надежда вярвам,
ни в лъчите светлина...
Отчаяние и безнадеждност
властват в моята душа.
Проклета рожба страдам,
мойта казън е смъртта...
тежко дишаща душа,
кръв от рани посивели,
и разнищена от вятъра коса...
Всичко съкрушено в мен е,
до безкрай съм в сивота.
Ни в надежда вярвам,
ни в лъчите светлина...
Отчаяние и безнадеждност
властват в моята душа.
Проклета рожба страдам,
мойта казън е смъртта...
© Иван All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Мдам!!!Хареса ми!!!
-
Няма лошо да се отърсваш от графита с малко мастило:>
-
Благодаря! Това е от един друг период в живота ми, всеки си има моменти, но те са си точно това - моменти, като щрихи за контраст... иначе няма как да оцениш готиното
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
а светът може да бъде и толкова красив...!
Хубав, макар и тъжен стих! с облич, Иван.