Mar 20, 2008, 8:23 AM

Отломка

  Poetry
1.3K 0 4
Поглед, лазещ по земята,
тежко дишаща душа,
кръв от рани посивели,
и разнищена от вятъра коса...

Всичко съкрушено в мен е,
до безкрай съм в сивота.
Ни в надежда вярвам,
ни в лъчите светлина...

Отчаяние и безнадеждност
властват в моята душа.
Проклета рожба страдам,
мойта казън е смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

  • Истинска тъга...блика тук...
    а светът може да бъде и толкова красив...!
    Хубав, макар и тъжен стих! с облич, Иван.
  • Мдам!!!Хареса ми!!!
  • Няма лошо да се отърсваш от графита с малко мастило:>
  • Благодаря! Това е от един друг период в живота ми, всеки си има моменти, но те са си точно това - моменти, като щрихи за контраст... иначе няма как да оцениш готиното

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...