Отломка
Поглед, лазещ по земята,
тежко дишаща душа,
кръв от рани посивели,
и разнищена от вятъра коса...
Всичко съкрушено в мен е,
до безкрай съм в сивота.
Ни в надежда вярвам,
ни в лъчите светлина...
Отчаяние и безнадеждност
властват в моята душа.
Проклета рожба страдам,
мойта казън е смъртта...
тежко дишаща душа,
кръв от рани посивели,
и разнищена от вятъра коса...
Всичко съкрушено в мен е,
до безкрай съм в сивота.
Ни в надежда вярвам,
ни в лъчите светлина...
Отчаяние и безнадеждност
властват в моята душа.
Проклета рожба страдам,
мойта казън е смъртта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Все права защищены
