8 dic 2011, 15:17

Отломки

  Poesía » Otra
559 0 4

 

 

 

                                              ОТЛОМКИ

 

                                    Живях ли и аз

                                                 по тези места?

                                     Няма го двора

                                                 със стара ограда.

                                      Само орехът

                                                 се перчи сега,

                                       до една нова

                                                 и сивкава сграда.

                                      Складът е скътал

                                                 и малко тъга.

                                      Без адрес ли остане,

                                                  детството страда.

                                      Сенките скитат

                                                  пак в гъста мъгла.

                                       Спира трамваят -

                                                  стар спомен премазал.

                                       ... Но пред нас се отваря

                                                 дворец в светлина.

                                          Хората носят

                                                 пакетирана радост.

                                          Купуват си щедро

                                                  една малка мечта.

                                           И вървят... цял живот...

                                                  след своята младост.

 

                                                       Wali (Виолета Томова)

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...