Wali (Виолета Томова) Wali (Виолета Томова)
4 280
Dec 8, 2011, 3:17 PM

Отломки

  Poetry » Other
554 0 4

 

 

 

                                              ОТЛОМКИ

 

                                    Живях ли и аз

                                                 по тези места?

                                     Няма го двора

                                                 със стара ограда.

                                      Само орехът

                                                 се перчи сега,

                                       до една нова

                                                 и сивкава сграда.

                                      Складът е скътал

                                                 и малко тъга.

                                      Без адрес ли остане,

                                                  детството страда.

                                      Сенките скитат

                                                  пак в гъста мъгла.

                                       Спира трамваят -

                                                  стар спомен премазал.

                                       ... Но пред нас се отваря

                                                 дворец в светлина.

                                          Хората носят

                                                 пакетирана радост.

                                          Купуват си щедро

                                                  една малка мечта.

                                           И вървят... цял живот...

                                                  след своята младост.

 

                                                       Wali (Виолета Томова)

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0