Отломки
ОТЛОМКИ
Живях ли и аз
по тези места?
Няма го двора
със стара ограда.
Само орехът
се перчи сега,
до една нова
и сивкава сграда.
Складът е скътал
и малко тъга.
Без адрес ли остане,
детството страда.
Сенките скитат
пак в гъста мъгла.
Спира трамваят -
стар спомен премазал.
... Но пред нас се отваря
дворец в светлина.
Хората носят
пакетирана радост.
Купуват си щедро
една малка мечта.
И вървят... цял живот...
след своята младост.
Wali (Виолета Томова)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
