ОТЛОМКИ

                                    Живях ли и аз

                                                 по тези места?

                                     Няма го двора

                                                 със стара ограда.

                                      Само орехът

                                                 се перчи сега,

                                       до една нова

                                                 и сивкава сграда.

                                      Складът е скътал

                                                 и малко тъга.

                                      Без адрес ли остане,

                                                  детството страда.

                                      Сенките скитат

                                                  пак в гъста мъгла.

                                       Спира трамваят -

                                                  стар спомен премазал.

                                       ... Но пред нас се отваря

                                                 дворец в светлина.

                                          Хората носят

                                                 пакетирана радост.

                                          Купуват си щедро

                                                  една малка мечта.

                                           И вървят... цял живот...

                                                  след своята младост.

                                                       Wali (Виолета Томова)